Извеждане на наемател: какво позволява законът

3 ноември 2026 г. · От Smarter Facility

Предаване на ключове от ръка на ръка на входа на жилище, а в другата ръка подложка с празен протокол и химикалка

Отличете рисковите действия, следвайте законните етапи за извеждане на наемател в правилния ред и пазете документите, на които се основава искът.

Единственият законен път за извеждане на наемател, който отказва да напусне, е следният: договорът за наем се прекратява, съдът постановява решение, а съдебен изпълнител въвежда наемодателя във владение на имота (чл. 522 ГПК). Смяната на ключалката и спирането на тока, водата или парното не са част от този път.

Може ли наемодателят сам да изведе наемателя?

Наемодателят не може законно да изведе наемателя сам: ако смени ключалката, спре тока, водата или парното или изнесе вещите на наемателя без изпълнителен лист, рискува наказателна отговорност за самоуправство (чл. 323 от Наказателния кодекс) и иск за вреди от страна на наемателя (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите).

Когато наемодателят действа сам, изгонването на наемател става по един от следните пет начина:

  • Смяна на ключалката, докато наемателят отсъства. Вещите му остават вътре, а достъпът до тях вече зависи от наемодателя.
  • Спиране на тока, водата или парното. Ако партидите са на името на наемодателя, искането за спиране идва от него и остава писмена следа.
  • Влизане в имота без съгласието на наемателя, включително „само за проверка“.
  • Изнасяне или задържане на вещи като гаранция за неплатения наем.
  • Натиск: заплахи, посещения късно вечер, съобщения до работодателя или семейството на наемателя.

Всяко от тези действия променя това, за което е спорът. Преди него спорът е за неплатения наем или за отказа да се предаде имотът. След него наемателят може да се позове на поведението на наемодателя, който ще трябва да се оправдава за действие, което не му е върнало имота нито ден по-рано. Ако някое от тези действия вече е факт, обсъдете го с адвокат, преди да предприемете следващата стъпка.

Нищо от това не важи, когато наемателят върне ключовете и подпише приемо-предавателен протокол, защото тогава е върнал имота доброволно. Наемател, който е изчезнал, без да предаде ключовете, е отделен случай и това не е доброволно връщане. Дори тогава не влизайте и не изнасяйте вещите сами: действайте по законния ред от следващия раздел.

Как протича законното извеждане на наемател стъпка по стъпка?

Законното извеждане на наемател минава през четири етапа: договорът за наем се прекратява, наемателят получава писмена покана да предаде имота, съдът се произнася по иск за опразване, а съдебен изпълнител извършва предаването. Основанията са чл. 233 ЗЗД (наемателят е длъжен да върне вещта) и чл. 522 ГПК (въвод във владение).

  1. Прекратете договора за наем. Изберете стъпката според основанието; вижте следващия раздел. Докато договорът е в сила, наемателят има право да ползва имота и следващите етапи не работят. Какво трябва да имате: договорът и напомнянето или писменото предупреждение.
  2. Поискайте писмено предаване на имота на конкретна дата. В поканата посочете датата и мястото, където се връщат ключовете, и че ще се подпише приемо-предавателен протокол спрямо описа на обзавеждането. Изпратете я с нотариална покана, при която нотариусът удостоверява, че е връчена (чл. 592 ГПК), или с препоръчано писмо с обратна разписка. Какво трябва да имате: поканата и доказателството за връчване.
  3. Подайте иск за опразване. Ако датата мине, подайте иск в съда, обикновено чрез адвокат. Първа инстанция е районният съд (чл. 103 ГПК), освен при по-висока цена на иска (чл. 104 ГПК), а по общото правило искът се предявява по постоянния адрес на наемателя (чл. 105 ГПК). Исковете за опразване на наети помещения се разглеждат по бързото производство (чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК). Ако в същата молба поискате и неплатения наем, бързо производство не се допуска и делото минава по общия ред (чл. 310, ал. 3 ГПК). Какво трябва да имате: и петте вида документи от последния раздел, защото искът се основава на тях.
  4. Поискайте принудително изпълнение. С изпълнителен лист по влязлото в сила решение (чл. 404 ГПК) подайте молба до съдебния изпълнител (чл. 426 ГПК). Той насрочва ден и час за въвода и уведомява страните, а ако наемателят не напусне доброволно, го отстранява принудително (чл. 522 ГПК). Какво трябва да имате: изпълнителният лист и описът на обзавеждането, по който се проверява имотът.

Ако наемателят напусне след поканата, останалите етапи отпадат. Тогава подпишете приемо-предавателен протокол спрямо описа, снимайте всяка стая и приберете всички ключове. Ако наемателят оспори иска на третия етап, делото зависи от това, което наемодателят може да докаже.

Как се прекратява договорът за наем при неплащане, изтекъл срок или нарушение?

Срочният договор за наем на жилище приключва на крайната си дата, безсрочният се прекратява с предизвестие, а при неплащане или друго нарушение наемодателят разваля договора с писмено предупреждение, в което дава на наемателя подходящ срок за изпълнение (чл. 87 ЗЗД). Изискванията и сроковете са различни според основанието.

  • Изтекъл срок. Какво прекратява договора: крайната дата в договора. Какво изпраща наемодателят: писмено напомняне преди датата, с датата и мястото на предаване. Какви доказателства да пазите: договорът с крайната дата; напомнянето с доказателство за връчване.
  • Неплащане. Какво прекратява договора: развалянето по чл. 87 ЗЗД, след като срокът от писменото предупреждение изтече без плащане. Законът не определя колко неплатени месеца дават основание, затова вижте какво е уговорено в договора. Какво изпраща наемодателят: писмено предупреждение с всеки неплатен месец, сумата, подходящ срок за плащане и уговорка, че след изтичането му договорът се счита за развален, и дата за предаване. Какви доказателства да пазите: банкови извлечения, от които се вижда какво е постъпило и какво не; предупреждението с доказателство за връчване.
  • Друго нарушение (щети, преотдаване, когато договорът го забранява, ползване за цели извън договора). Какво прекратява договора: развалянето по чл. 87 ЗЗД, ако нарушението не е отстранено в дадения срок. Какво изпраща наемодателят: писмено предупреждение, което описва нарушението с дати и дава срок за отстраняването му. Какви доказателства да пазите: снимки с дати, сравнение с описа на обзавеждането, писмени оплаквания от съседи.

При срочен договор е опасно да мълчите. Ако наемателят остане след крайната дата със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок (чл. 236 ЗЗД). Затова, ако искате да си върнете имота, възразете писмено преди крайната дата и не приемайте пари като наем за периода след нея, за да не изглежда, че сте съгласни.

Безсрочният договор няма дата, на която да разчитате. Всяка от страните може да се откаже от него с едномесечно предизвестие (чл. 238 ЗЗД).

Има ли значение как е подписан договорът за наем?

Формата на договора за наем има значение при извеждане на наемател: писменият договор сам доказва условията на наема, при устния условията се доказват по-трудно, най-често с плащанията, а нотариалната заверка на подписите дава основание за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 3 ГПК.

Устният договор за наем също е валиден: чл. 228 до 239 ЗЗД не изискват писмена форма. Но всяко условие, на което наемодателят разчита, от размера на наема и датата до депозита, трябва да се докаже по друг начин, а ГПК ограничава свидетелските показания за договори над определена стойност (чл. 164, ал. 1, т. 3). Тогава главното доказателство са плащанията, защото от тях се виждат сумата, редовността и кой е плащал.

При подписването само едно решение може да промени пътя по-късно: нотариалната заверка на подписите. С нея наемодателят може да поиска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимия наем, без пълен иск (чл. 417, т. 3 и чл. 418 ГПК). Ако изискуемостта зависи от друго обстоятелство, то трябва да се удостовери с официален документ или с документ, изходящ от длъжника (чл. 418, ал. 3 ГПК). Дали същият ред важи и за връщането на самия имот, проверете с адвокат. Заверката изисква посещение при нотариус и такса, но съкращава пътя към събирането на наема, ако наемателят спре да плаща.

При всеки нов наем сключвайте договора писмено, приложете описа на обзавеждането и попитайте адвокат дали заверката си струва за конкретния имот. За спор, който вече е започнал, заверката не съкращава пътя.

Какво да документирате от първия ден на наема?

От деня, в който се подпише договорът за наем, е добре наемодателят да документира пет неща: подписания договор, опис на обзавеждането със снимки с дата, банково доказателство за всяко плащане, всяко уведомление с доказателство за връчване и писмената комуникация с наемателя.

  • Подписаният договор за наем. Всяка страна получава по един оригинал. Парафирайте всяка страница, изброете приложенията и пазете сканирано копие.
  • Описът на обзавеждането. Подписва се от двете страни при предаването, със снимки с дата на всяка стая и на съществуващите щети. Правете нов опис при всеки нов наемател.
  • Плащанията. Приемайте наема само по банков път, с адреса на имота и месеца в основанието за плащане. При плащане в брой наемодателят няма как да покаже какво не е постъпило.
  • Уведомленията с доказателство за връчване. Всяко напомняне, предупреждение и уведомление за прекратяване е писмено, а доказателството за връчване се пази заедно с него.
  • Писмената комуникация. Потвърждавайте всяка уговорка по телефона с кратко писмено съобщение същия ден и пазете съобщенията с датите им.

„Smarter Facility е платформа за управление на имоти под наем в България. Собствениците управляват имота си сами или го поверяват на партньорска агенция, а в платформата виждат наемите, договорите, ремонтите и документите в реално време.“ Така договорът, анексите към него, началната и крайната дата и условията са събрани на едно място, с историята на промените, а не разпръснати между телефона, пощата и хартиена папка. Подробности има на страницата за договори за наем в платформата.

Тази статия е обща информация и не е индивидуален правен съвет. За конкретен случай се консултирайте с адвокат.

Често задавани въпроси

Може ли депозитът да покрие неплатения наем?
Депозитът покрива неплатен наем или щети според договора за наем: законът не урежда депозита отделно. За прихващането на насрещни вземания важи общото правило на чл. 103 ЗЗД: вземането трябва да е изискуемо и ликвидно. Запишете в договора какво покрива депозитът и кога се връща. Когато наемателят напусне, опишете писмено кои суми удържате и защо и приложете описа на обзавеждането и документите за плащанията.
Какво да направи наемодателят с вещите, които наемателят е оставил?
Вещите, които наемателят е оставил, не стават собственост на наемодателя. Не ги изхвърляйте веднага и не ги задържайте като гаранция за дълг: самоволното осъществяване на оспорвано право може да е самоуправство по чл. 323 НК. Снимайте ги, направете списък и пишете на наемателя с дата, до която да ги вземе. Пазете списъка и съобщението, заедно с доказателството за връчване, в документите за наема.
Колко време отнема извеждането на наемател?
Продължителността на извеждането зависи от три неща, които наемодателят отчасти контролира: колко бързо се прекратява договорът за наем, дали наемателят оспорва иска и доколко пълни са доказателствата. Опразването на наето жилище се разглежда по бързото производство (чл. 310 ГПК), освен ако в същото дело се иска и неплатен наем. Натовареността на съда и принудителното изпълнение добавят време, което не зависи от наемодателя.
Какво трябва да съдържа приемо-предавателният протокол?
Приемо-предавателният протокол съдържа датата, присъстващите и показанията на всички измервателни уреди. Изброяват се върнатите ключове, а състоянието на всяка стая се сравнява с описа на обзавеждането, с препратки към снимки с дата и с отбелязаните щети. Двете страни го подписват и всяка пази копие в документите за наема.
Може ли адвокат или агенцията, която управлява имота, да действа вместо наемодателя?
Адвокатът може да представлява наемодателя в съдебния етап и при принудителното изпълнение с пълномощно, подписано от наемодателя (чл. 32, т. 1 и чл. 33 ГПК). За спогодба, отказ от иска или получаване на пари е нужно изрично пълномощно (чл. 34, ал. 3 ГПК). Агенция, която управлява имота, може да изпраща уведомленията и да подпише приемо-предавателния протокол, ако договорът ѝ с наемодателя предвижда това. Искът се подава от името на наемодателя.