Кой плаща ремонта в наето жилище: наемателят или наемодателят?
27 октомври 2026 г. · От Smarter Facility

Кой плаща ремонта в наето жилище: как да различите износване от щета, какво казва Законът за задълженията и договорите и какво да впишете в договора.
Кой плаща ремонта в наето жилище, зависи от причината. Наемателят плаща щетите, които е причинил виновно, и дребните поправки от обикновеното ползване. Останалите повреди са за наемодателя. Така е в чл. 231 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а договорът за наем може да каже друго.
Ако причината не е ясна, помагат четири въпроса: какво е причинило повредата, какво точно се е повредило, какво пише в договора за наем и колко спешен е ремонтът. В повечето случаи първите два стигат, за да се разбере кой плаща. Договорът променя отговора само за нещата, които назовава изрично. Спешността решава кой действа пръв, а не кой плаща.
Кой плаща ремонта: наемателят или наемодателят?
Наемателят плаща щетите от неправилна употреба или небрежност и дребните поправки от ежедневното ползване, а износването и авариите в инсталациите и в предоставените уреди са за наемодателя.
Ето как стоят нещата на практика. Всеки ред казва какъв е случаят, кой плаща и с какво се доказва:
- Щета от неправилна употреба, инцидент или небрежност, например счупена интериорна врата, напукан стъклокерамичен плот или петна по матрака. Плаща наемателят. Доказва се с опис на обзавеждането със снимки, на които предметът е цял.
- Повърхност, износена от нормално ползване, например избелели пердета, изтъркан лак на паркета или ожулена стена в коридора. Плаща наемодателят. Доказва се с възрастта на покритието и със състоянието му на снимките при предаването.
- Авария във водопровода, електрическата инсталация, отоплението или дограмата. Плаща наемодателят. Доказва се с писмена бележка от техника за причината.
- Уред, предоставен от наемодателя, който е спрял от старост, например хладилник, пералня или бойлер. Плаща наемодателят. Доказва се с описа, в който е вписан уредът, и с бележката от техника.
- Консумативи и дребна поддръжка, например крушки, батерии, филтри или запушен сифон на мивката. Обикновено плаща наемателят. Доказва се с клауза в договора, която изброява дребните ремонти.
- Личните вещи на наемателя. Плаща наемателят. Доказва се с това, че не фигурират в описа.
Правилото е в чл. 231 ЗЗД. Дребните поправки на повреди от обикновеното употребление, като замърсяване на стени, разяждане на кранове и брави или запушване на комини, са за наемателя. Поправките на всички други повреди, ако наемателят не ги е причинил виновно, са за наемодателя.
Редовете горе се променят в два случая. Първият е предоставен уред, който се поврежда заради неправилна употреба, например пералня, пусната с монета в помпата. Тогава разходът се прехвърля от наемодателя към наемателя, а основание за това дава бележката на техника. Вторият е договор, който разпределя дадена категория другояче: за нея важи договорът.
Как да различите нормалното износване от щети, причинени от наемателя?
Нормалното износване е бавното остаряване на жилището от обичайно ползване, например избеляла боя или разхлабена панта, а щетите от наемателя са повреди от неправилна употреба, инцидент или небрежност, например напукана мивка или прогорен кухненски плот.
Разграничават се с три проверки. Първата е възрастта: предмет, който се поврежда към края на срока, за който обикновено служи, е износен, а внезапната повреда на двегодишен уред говори за конкретна причина. Втората е как изглежда повредата. Износването е равномерно и следва ползването, като изтъркана пътека по пода или цвят, избелял там, където пада слънцето. Щетата е локална и внезапна: вдлъбнатина, прогаряне, пукнатина от удар. Третата проверка е описът на обзавеждането при предаването. Ако на снимките предметът е цял, а сега е счупен, наемателят трябва да обясни какво се е случило.
Без опис на обзавеждането третата проверка просто не съществува и спорът се свежда до дума срещу дума. Тогава законът е на страната на наемодателя: по чл. 233 ЗЗД се предполага, че жилището е прието в добро състояние, а наемателят дължи обезщетение за вредите по време на ползването, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която не отговаря. Със снимки от нанасянето наемателят може да обори това предположение. Затова описът е в интерес и на двете страни.
Наемателят отговаря и за вредите, причинени от членовете на домакинството му и от пренаематели. Освен това е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите, които забележи (чл. 233 ЗЗД).
Небрежността превръща износването в щета. Бавният теч под мивката идва от износено уплътнение и ремонтът е за наемодателя. Ако обаче наемателят е виждал теча месеци наред, без да съобщи, и шкафът под мивката е изгнил, шкафът вече е щета от небрежност. Дали е едното, или другото, показва писменото съобщение за повредата или това, че такова няма.
Къде е границата между дребен ремонт и ремонт за сметка на наемодателя?
Дребните ремонти от ежедневното ползване, като смяна на крушки, почистване на филтри или отпушване на сифона на мивката, обикновено са за наемателя, а ремонтите по водопровода, електрическата инсталация, отоплението, дограмата и предоставените уреди са за наемодателя.
Границата минава между консумативите и самото жилище. Консумативът се износва с всяко ползване и се сменя без майстор: крушка, батерия в датчика за дим, филтър на абсорбатора, маркуч на душа. Жилището е онова, което е вградено в стените или е дадено заедно с апартамента: тръби, кабели, електрическо табло, радиатори, дограма, бойлер, вградена фурна. Впишете поименно всеки предоставен предмет в описа на обзавеждането, за да няма после спор какво е имало в жилището.
В сивата зона са случаите по средата: капещ кран, разхлабена дръжка на врата, казанче, което не спира да тече. Ориентирът е прост. Ако ремонтът изисква майстор или нова част от инсталацията, обикновено плаща наемодателят. Ако наемателят може да го оправи за минути с домашен инструмент, обикновено плаща наемателят. Ако договорът определя таван в EUR за ремонтите на наемателя, решава таванът.
Законът определя дребните поправки по причината за повредата, а не по цената или по това кой може да ги свърши: това са поправките на повреди от обикновеното употребление (чл. 231, ал. 1 ЗЗД). Затова казаното за майстора и домашния инструмент е само ориентир, а не правило.
Мухълът е отделен случай, особено в по-старите панелни блокове. Мухъл в ъглите на външните стени и около дограмата говори за проблем в самия блок: слаба изолация или термомост, а това е задача на наемодателя. Мухъл в банята и в стаи, където прането се суши на закрито при затворени прозорци, говори за начина на ползване. Снимайте къде се е появил, преди някой да го почисти.
Какво да уговорите за ремонтите в договора за наем?
Клаузата за ремонтите в договора за наем трябва да изброява кои ремонти поема наемателят и кои наемодателят, как се съобщава за повреда, колко бързо реагира наемодателят и как се поръчва спешен ремонт и се възстановяват разходите за него.
Добре написаната клауза урежда пет въпроса:
- дребните ремонти, които наемателят извършва и плаща, изброени поименно, и таван в EUR, над който решава наемодателят
- ремонтите, които поема наемодателят, групирани по инсталации: водопровод, електрическа инсталация, отопление, дограма, предоставени уреди
- как наемателят съобщава за повреда: писмено, със снимка и до определен брой дни, след като я забележи
- в колко дни наемодателят организира ремонта, след като е уведомен
- кой може да извика майстор при спешен ремонт, кои майстори, след колко часа без отговор и как се урежда разходът
Типичната грешка е клауза от един ред: „наемателят поддържа жилището в добро състояние“. Такава клауза не назовава нито една категория, затова за всяка повреда се договаряте наново. Дългият списък има обратния недостатък: решава изброените случаи и не казва нищо за останалите. Използвайте и двете: списъка и резервно правило, според което всичко неизброено се съобщава писмено и наемодателят решава в срока за реакция.
Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл. 9 ЗЗД), а правилото за състоянието при предаването в чл. 230 ЗЗД започва с „ако не е уговорено друго“. Затова разпределянето на ремонтите по списък е обичайно. Докъде може да стигне една клауза, например дали може да прехвърли върху наемателя износването на цялото жилище, е въпрос за адвокат.
Клаузата за ремонтите е само една част от договора за наем.
Какво да направите, когато ремонтът е спешен?
Когато ремонтът не търпи отлагане, например при спукана тръба или спряло отопление през зимата, наемателят трябва веднага да ограничи щетите и да уведоми наемодателя писмено, а кой плаща, отново зависи от причината.
Спешно е, когато повредата се разраства или жилището не може да се ползва: изтича вода, няма отопление през зимата, няма топла вода, от контакт или ключ хвърчат искри или бушонът пада постоянно, входната врата не се заключва. Всичко останало чака обичайния срок за реакция. Във всеки спешен случай снимката и часът на съобщението по-късно показват, че наемателят е реагирал веднага.
Редът на действията има значение. Наемателят спира главния кран за вода или изключва съответния предпазител на таблото, снима повредата и изпраща на наемодателя писмено съобщение със снимката. Наемодателят потвърждава кой майстор ще дойде и кога. Ако водопроводчикът и електротехникът са уговорени предварително, се спестява най-голямото забавяне: търсенето на майстор посред нощ.
Ако наемодателят не отговаря, важи точката за спешни ремонти от договора. След уговорения брой часове без отговор наемателят вика посочения майстор и още същия ден изпраща на наемодателя фактурата и снимките.
Законът предвижда и друг изход. Ако наемодателят не извърши поправките, които са за негова сметка, наемателят може да иска поправянето им, съразмерно намаление на наема или разваляне на договора (чл. 230, ал. 2 ЗЗД). Ако наемателят сам извърши поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността ѝ срещу наема (чл. 231, ал. 2 ЗЗД). Обезщетение за вреди наемателят може да иска само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря.
Законът говори за наемодател, който не е извършил поправката, затова писменото съобщение с дата идва първо. Без него наемодателят може да каже, че не е знаел за повредата.
Какво да документирате, за да няма спор кой плаща ремонта
Четири документа решават кой плаща ремонта при напускане на жилището: опис на обзавеждането с датирани снимки при предаването, писмено съобщение за всяка повреда, фактура към всеки ремонт и писмено съгласие преди всяко удържане.
Описът на обзавеждането се прави в деня на нанасянето, стая по стая, със снимки на всеки уред и всяка повърхност, по която вече има следа. Двете страни го подписват и всяка пази копие. При напускане го повторете в същия ред на стаите, така че на всяка снимка от нанасянето да съответства снимка от напускането.
Съобщението за повреда е писмено, с дата и снимка. Изпраща го наемателят, пазят го и двете страни. От него личи кога наемодателят е научил за проблема.
Всяка фактура се прилага към записа за предмета, за който се отнася, а не се хвърля в обща папка. След няколко поредни наема така се събира ремонтната история на всеки уред: пералня, ремонтирана за трети път за две години, е за смяна, и историята го показва.
Преди да се удържи каквато и да е сума от наема или от депозита, двете страни се съгласяват писмено за размера и причината. Уговорка по телефона не е документ.
Обичайният проблем не е, че документите липсват, а че са разпръснати: снимки в галериите на два телефона, съобщения за повреди в приложение за чат, фактури в имейл. Когато наемът приключи година по-късно, снимката, която би решила спора, не може да се намери.
Smarter Facility е платформа за управление на имоти под наем в България. Собствениците управляват имота си сами или го поверяват на партньорска агенция, а в платформата виждат наемите, договорите, ремонтите и документите в реално време. Управлението на щетите и ремонтите позволява да документирате щетата със снимки и описание, а оценката ѝ да я одобри или отхвърли другата страна. Разходите за ремонт се следят с разписки, а историята на щетите се пази по имот, така че всички участници виждат един и същ запис.
Още въпроси за ремонт в наето жилище
Често задавани въпроси
- Може ли наемодателят да задържи част от депозита за ремонти?
- Само ако договорът предвижда депозит и условията за удържане, защото правилата за наема в Закона за задълженията и договорите не уреждат депозита. От него може да се покрие ремонтът на щета, която е причинил наемателят, като щетата трябва да личи от описа на обзавеждането и да е подкрепена с фактура или писмена оферта. Износването и авариите в инсталациите са за наемодателя и не се удържат от депозита. Пребоядисването на стени, които просто са остарели по време на наема, е износване. Какво още може да се удържи, е описано в нашата статия за удържането на депозита.
- Кой плаща, ако наемателят е пребоядисал или монтирал нещо без разрешение?
- Промените, които наемателят прави без писмено съгласие, например боядисване на стая в ярък цвят или пробиване на стени за нови елементи, обикновено са за сметка на наемателя, както и възстановяването на първоначалния вид при напускане. Одобрените промени се уговарят писмено: чии са след наема и дали се възстановява някакъв разход. Ако договорът мълчи, а наемателят е вложил средства в жилището, въпросът е за адвокат.
- Кой плаща посещението на техника, ако причината се окаже неправилна употреба?
- Посещението се плаща по същото правило като ремонта: плаща този, който е причинил повредата. Ако техникът открие неправилна употреба, например монета или чорап в помпата на пералнята, наемателят плаща и посещението, и ремонта. Ако повредата е от износване, наемодателят плаща и двете. Помолете техника да впише причината във фактурата.
- Кой плаща периодичното обслужване, например почистването на климатика?
- Периодичното обслужване, което поддържа уредите в жилището изправни, например професионално почистване на климатика или премахване на котления камък от бойлера, обикновено го организира и плаща наемодателят. Измиването на филтрите, до които наемателят стига без инструменти, е грижа на наемателя. Впишете в договора всяка такава задача заедно с това кой я организира и колко често.
- Кой плаща, ако теч от съседите повреди наетото жилище?
- Когато вода от съседен апартамент повреди наетото жилище, ремонтът не е за сметка на наемателя. Задачата му е да снима щетите и още същия ден да уведоми писмено наемодателя. Според закона за вредите от вещ отговарят солидарно собственикът ѝ и лицето, под чийто надзор тя се намира (чл. 50 ЗЗД), а който виновно е причинил вреда, е длъжен да я поправи (чл. 45 ЗЗД). Наемодателят търси обезщетение от съседа или от застрахователя, ако жилището е застраховано; дали застраховката покрива щетата, зависи от полицата.
